На тази дата руската императрица Анна подписва указ за изливане на Цар Камбана
Цар Камбана (на руски: Царь-ко́локол) е най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва).
За отливането на камбаната персонално императрицата на Русия императрица Анна подписва декрет на 26 юли 1730 г.
_%20771x%20600.jpg )
Поръчката е предоставена на майсторите – братята Иван Моторин и Михаил Моторин, които правят отливането на бронза през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, само че разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са осъществени от известни за времето си съветски художници. Камбаната остава на място, върху дървена структура и не е закачана в камбанария.
Общото тегло на камбаната е 200 тона. Една част от бронза, употребен за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разрушила се по време на пожар през 1701 г.
Няколко години след отливането, по време на пожар заради заплаха от разтопяване камбаната е обляна с вода, което води до отчупването откъслек с тегло 11,5 тона. В този си тип тя става непригодна за употреба и остава в ямата, където пада след изгарянето на подпорните греди.
Сто години по-късно (1836 г.) камбаната и отломъкът са изложени на показ в Кремъл, където могат да се видят и през днешния ден.
За отливането на камбаната персонално императрицата на Русия императрица Анна подписва декрет на 26 юли 1730 г.
Поръчката е предоставена на майсторите – братята Иван Моторин и Михаил Моторин, които правят отливането на бронза през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, само че разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са осъществени от известни за времето си съветски художници. Камбаната остава на място, върху дървена структура и не е закачана в камбанария.
Общото тегло на камбаната е 200 тона. Една част от бронза, употребен за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разрушила се по време на пожар през 1701 г.
Няколко години след отливането, по време на пожар заради заплаха от разтопяване камбаната е обляна с вода, което води до отчупването откъслек с тегло 11,5 тона. В този си тип тя става непригодна за употреба и остава в ямата, където пада след изгарянето на подпорните греди.
Сто години по-късно (1836 г.) камбаната и отломъкът са изложени на показ в Кремъл, където могат да се видят и през днешния ден.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ